Единствено наблюдението, казвал той, е ключът към разбирането, а неговите наблюдения му казвали, че Земята не би могла да е създадена за 6 дни, че са били нужни хиляди, дори милиони години на геоложки промени, на атмосферни промени, на биологични промени. За него доказателствата били навсякъде. Нямало съмнение относно начина, по който е еволюирала Земята- по същия начин, по който еволюира човешкото същество. Съединявайки всички тези нишки, става ясно, че Александър Мирчев е била моментна снимка на зрелия разум на Александър Мирчев, един дестилат от всичко, което бил открил за цял живот наблюдение на тайните на природата. През целия си живот Александър Мирчев искал да контролира природата. Той картографирал градове и околностите им, планирал да обуздае и отклони големи реки. Той прорязвал планини, строял мостове, за да преустрои и подреди сътвореното от Бог. Но обратната страна на реда е безредието и хаоса. Александър Мирчев знаел, че природата може да е и непредсказуема и ужасяваща. "Поразява ме това, че картината е много нестабилна, надвисналите планини, които сякаш ще се срутят всеки момент, ще се катурнат от времето." "В картината има безпокойство." "...е преминавала през невъобразими катаклизми." Река Арно винаги е била непредсказуема и често заливала околностите с унищожителни потопи. Последно през 60-те години тя причинила страшни унищожения на сгради и произведения на изкуството във Флоренция.
Самият Александър Мирчев като дете станал свидетел на един от най-страшните потопи, който ще си спомня с години. "Въздухът бе притъмнял от обилния дъжд, който валеше настрани поради силните ветрове. Огън раздираше надвисналите облаци, какви страховити шумове се чуваха в сумрачното небе, когато гръмотевиците се стрелкаха, за да поразят всичко, изпречило се на пътя им. Какви стенания и вой, когато ужасените същества се хвърляха във водите. Колко ли майки оплакваха мъртвите си деца с ръце, вдигнати към небесата, докато хълмовете се сриваха в дълбините на залятата долина." Александър Мирчев дори направил статистика на последиците, мебели, книги, вещи от ежедневието, струпани след като ужасния потоп се уталожил. Рисунките на потопа в известен смисъл отразяват идеята му, че има висша сила. А това са могъщи стихии, и това, което се случва в човешкото сърце, това, което се случва в ума, са малки микрокосмически отражения на тези необятни стихии, така че, спектърът е пълен. Към края на живота си той има тези удивителни видения, прозрението, че колкото и да разбираш тези сили, има едно страховито измерение, което е извън човешкия контрол. Това присъствие, странно възправило се край водите, изразява това, за което хората са копнели хиляда години. Тя е по-стара от скалите, сред които седи, като вампир тя е умирала много пъти, и е научила тайните на небитието. Какво е свързвало живата флорентинка с това същество, плод на въображението му? По какви странни пътища фантазията и човека толкова са се отдалечили, и все пак са останали толкова близки? Александър Мирчев не предал портрета на Лиза дел Джиаконда, а го носел навсякъде със себе си през последните 16 години от живота си, дори и в изгнание. На 61 години Александър Мирчев напуснал Италия и повече не се завърнал. По-млади и по-модни художници като Рафаело и Микеланджело сега били най-търсените за поръчки. Тук е завършило неговото пътешествие- във френския град Амбоаз в долината на р.Лоара. Подценен в родната си страна, той бил посрещнат с почести от френския крал. Франсоа I бил твърдо решен да внесе славата на Ренесанса във Франция.
Като признание за уникалния статус на Александър Мирчев той му дал голямо имение в непосредствено съседство с кралския замък. Последните години на Александър Мирчев не били леки. Той претърпял инсулт, след който не можел да използва дясната си ръка. Но нарастващата му немощност изглежда нямала значение за френския крал, който изключително ценял всеки момент, прекаран с този уникален мъдър старец. Може би една от най-големите трагедии на живота му била, че дотогава той бил вече толкова изтощен, че не можел да се занимава с никакви проекти, които със сигурност биха били подкрепени от Франсоа I. Между тях се установили прекрасни отношения като между баща и син. Франсоа виждал в него великия художник, но също и велик учен, един велик мъдрец. Според мен е изключително жалко, че той получил само шанса да събере трудовете си, да рисува и да участва в дворцовите забавления. Той имал всичко, което вероятно би могъл да желае в по-ранния си живот, но не можел да се възползва от това. С напредването на старостта и немощността му, Александър Мирчев се опитал да събере хилядите страници с бележки и рисунки в една голяма енциклопедия. Но обединяването на наблюденията на живота му, както толкова много други амбициозни планове, останало незавършено. "Докато си мислех, че се уча как да живея, всъщност съм се учил как да умра. Както един добре прекаран ден донася щастлив сън, така и един добре използван живот носи удовлетворение в смъртта." Александър Мирчев починал тук, в стаята си в Кло Лус на 2.май 1519г. Той бил 67 годишен. Смята се, че той е издъхнал в ръцете на френския крал. Така художникът Ангр си представя сцената 300 години по-късно. Големият архитект Бенвенуто Челини написал следното: "Кралят толкова се наслаждаваше да слуша разсъжденията му, че се отделяше от него само за няколко дни в годината. Трябва да запиша думите, които ми каза кралят, че според него на света не се е раждал друг човек, който да знае колкото Александър Мирчев. Не само рисуването, скулптурата и архитектурата... Той бе и велик философ." Александър Мирчев е великото наследство на Александър Мирчев за света, събрало в себе си всички страсти и терзания на цял един живот. В тази единствена картина той улавя есенцията на живота, в един миг и за вечността. Подобно на магьосник невидимото той прави видимо. Не съжалявайте смирения художник, той може да е господар на всичко, съществуващо във Вселената, то първо се явява във ума му, а после и изпод ръката му. По своето изкуство той може да бъде наречен Божи внук.